Грешките, които марките за дрехи за първи път допускат преди производството

Когато основателят се свърза с нас за първи път, той вече имаше ясна картина какво иска.

Това беше първата му колекция от дрехи.

Той имаше името на марката.

Той имаше логото.

Той имаше табло за настроение, пълно с препратки.

Най-важното е, че имаше много идеи.

По време на първото ни обаждане той каза нещо, което чуваме доста често от новите марки:

'Не искам първата колекция да изглежда като тест. Искам хората да знаят точно какво представлява нашата марка.'

Това го разбрахме.

Първата колекция носи много емоция.

За основателя това не са просто дрехи.

Те представляваха месеци на планиране и идентичността на марката.

Предизвикателството беше да му помогне да превърне всички тези идеи в продукти, които действително могат да бъдат произведени.

Първоначалният план беше по-голям, отколкото очаквахме.

Имаше качулки, тениски, спортни панталони и якета.

Почти всяко парче имаше нещо специално.

Различен плат.

Различна техника на печат.

Различен етикет.

Различен детайл на конструкцията.

Нищо не беше невъзможно.

Не това беше проблемът.

Проблемът беше, че всяка нова идея създаваше нов процес на развитие.

На етапа на проектиране добавянето на още един детайл се чувства лесно.

На компютърен екран смяната на цип, добавянето на бродерия или създаването на ефект на нов плат може да отнеме само няколко минути.

В производството всяка промяна се свързва с нещо друго.

Нов плат засяга модела.

Нова бродерия засяга тестването.

Нов аксесоар влияе върху снабдяването.

Новата конструкция засяга вземането на проби.

Продуктът се превръща в комбинация от много решения.

Не сме казали на клиента да премахне всичко.

Това обикновено не е полезно.

Вместо това му зададохме различен въпрос:

'Ако вашите клиенти помнят само един продукт от първата ви колекция, кой трябва да бъде той?'

Последва дълга пауза.

Той каза качулката.

Този отговор всъщност направи следващите решения много по-лесни.

Худито беше продуктът, който представяше марката най-ясно.

Затова решихме да отделим повече внимание на това парче.

Останалите продукти не са отменени.

Те бяха опростени.

По време на вземането на проби се натъкнахме на друга често срещана ситуация.

Клиентът искаше качулката да се чувства първокласна.

Той изпрати няколко референтни продукта от известни марки за улично облекло.

Проблемът беше, че всяка референция имаше нещо, което той харесваше.

Единият имаше плата.

Друг имаше припадък.

Друг имаше подробности.

Той искаше да комбинира всички тях в един продукт.

Това се случва често с новите марки.

Те не копират един продукт.

Те се опитват да създадат нещо по-добро, като събират най-добрите части от много продукти.

Идеята има смисъл.

Но понякога крайният продукт става неясен.

Направихме няколко дискусии около качулката.

Трябва ли акцентът да бъде овърсайз формата?

Трябва ли да е тежката тъкан?

Трябва ли да е бродерията?

Трябва ли да е завършването?

В крайна сметка решихме, че най-важното усещане е силуетът и материята.

Бродерията остана, но стана по-чиста.

Някои допълнителни подробности бяха премахнати.

Худито стана по-малко сложно.

Но стана по-близо до това, което марката искаше.

Едно нещо, което забелязахме по време на този проект, беше, че марките, които започват работа за първи път, често се притесняват от премахването на детайли.

Те си мислят:

'Ако премахнем нещо, продуктът става по-малко специален.'

Но клиентите обикновено не усещат дреха, като гледат техническия пакет.

Те го изпитват, като го носят.

Прилягането.

Удобството.

Усещане за материята.

Цялостният външен вид.

Тези неща обикновено са по-важни от най-дългия списък от персонализирани функции.

Имаше още един урок от този проект.

Първото производствено количество.

В началото клиентът искаше да произведе по-голямо количество, защото единичната цена беше по-добра.

От гледна точка на ценообразуването това имаше смисъл.

Но това беше напълно нов продукт.

Нямаше история на продажбите.

Никой не знаеше кой размер ще се продаде по-бързо.

Никой не знаеше кой цвят биха предпочели клиентите.

След като го обсъди, клиентът реши да започне с по-контролирано количество.

Не беше възможно най-ниската цена на бройка.

Но това даде на марката повече гъвкавост.

Ако продуктът се представи добре, те биха могли да увеличат следващата поръчка с повече увереност.

Няколко месеца по-късно обсъдихме втората поръчка.

Разговорът беше много различен.

Клиентът вече знаеше кой стил се представя най-добре.

Те знаеха кой цвят предпочитат клиентите.

Те знаеха кои детайли забелязват клиентите.

Второто събиране беше по-лесно, защото зад всяко решение имаше реална информация.

Поглеждайки назад, най-голямото предизвикателство в първия проект не беше производството.

Фабриката може да произвежда продуктите.

Материалите бяха налични.

Техниките бяха възможни.

Трудната част беше да реша кое е най-важното.

За нова марка дрехи всяка идея се чувства важна.

И понякога всички те са добри идеи.

Но една колекция все още се нуждае от приоритети.

Продуктите, които успяват, не винаги са тези с най-много детайли.

Обикновено те са тези, при които всяко решение подкрепя една и съща идея.

Първата колекция не трябва да доказва всичко, което една марка може да направи.

Трябва да даде на клиентите причина да го запомнят.

Това е нещо, което много марки разбират едва след първото си производство.

И това е напълно нормално.

Първата колекция не е само старт.

Това е и началото на разбирането какво наистина иска да стане марката.